Приемната грижа е форма на семейна алтернативна грижа, която има история в България още от средата на 30-те години на миналия век (Tsaneva, E. and Basheva, H., 2019). В резултат на въвеждането на правна рамка за приемната грижа (Kriviradeva, B., 2014) и реформите в грижите, възникнали поради политиката на деинституционализация, развитието на приемната грижа набра скорост особено през последните 20 години, (Kriviradeva, B., 2014) Приемната грижа се дефинира в българския Закон за закрила на детето (2020 г.) като „…отглеждане и възпитаване на дете в семейна среда, което е настанено в семейство на негови роднини или в приемно семейство.” (Radulova, S., 2021).
Статистиката за настаняването на деца в семейна грижа и грижа от семеен тип показва, че децата с увреждания са изправени пред ограничени възможности за достъп до приемна грижа (Kachaunova et al., 2021). В България съществува тенденция резидентната грижа да е предпочитаната форма за алтернативно настаняване на деца с увреждания, които са отделени от родителската грижа. Въпреки това в някои райони на страната децата с увреждания се настаняват в приемни семейства с успешни резултати.
Качествено изследване, проведено от Сара Тодоров, постдокторант в Бирмингамския Университет, Великобритания, разглежда съществуващите практики на приемна грижа за деца с увреждания в България чрез изследване на опита на приемни родители, които са се грижели за деца с увреждания.
Изследването зададе следните въпроси:
Как приемат приемните родители грижата за деца с увреждания в България?Как опитът на приемните родители информира предложения за промени в услугите и практиките в приемната грижа за деца с увреждания в България?- Чрез по-добро разбиране на опита на приемните родители с „преживян опит“ в отглеждането на деца с увреждания се извеждат наяве силните страни на системата за приемна грижа и предизвикателствата. Констатациите от изследването сочат към основани на доказателства действия за подобряване и развитие на приемната грижа за деца с увреждания по отношение на обучението и подкрепата на приемните родители.
Констатациите от изследването сочат три области, които позволяват по-добро разбиране на реалността на отглеждането на деца с увреждания:
- Личното въздействие, което приемното възпитание оказва върху приемния родител, което е както положително, така и отрицателно;
- Опитът за навигиране във взаимоотношения и услуги, свързани с тяхната роля;Експертизата и ангажираността към децата, които приемните родители демонстрират.
Тези констатации хвърлят светлина върху: i) ценния принос на приемните родители за деинституционализацията; ii) нужди от обучение и подкрепа на приемните родители; iii) погрешни схващания за ролята на приемните родители и социалните работници в практиката на приемната грижа; и iv) мотивация на приемните родители да отглеждат деца с увреждания.
Констатациите са важни за развитието на практиката, свързана с приемните родители и социалните работници, управляващи приемната грижа в България. Опитът на участниците в това изследване демонстрира някои аспекти, които са уникални за опита при отглеждане на деца с увреждания, и други, които се споделят от много приемни родители поради естеството на ролята (напр. трудност при отделяне от приемните деца и произтичащото от това лично емоционално въздействие). В допълнение, тези констатации имат значение извън обхвата на приемната грижа и идентифицират уместни проблеми, свързани с превенцията на отделянето на деца с увреждания от техните биологични семейства, както и с други страни от Централна и Източна Европа, които развиват семейна алтернативна грижа за деца с увреждания.
References
European Roma Rights Centre (ERRC) (2021) Blighted Lives: Romani Children in State Care. European Roma Rights Centre. [Available online]
Kachaunova, A., Genova, A., Nenkova, A., Melteva, B., Dragieva, D., Angelova, D., Savova, I., Savova, I., Kanev, K., Tsekulova, N., Stoyanov, R., Gergichanova, R., Kukova, S., and Petrov, S. (2021). Pravata na choveka v Bulgaria prez 2020 g. (Human Rights in Bulgaria in 2020). Bulgarian Helsinki Committee. Sofia, Bulgaria. [Available online]
Kriviradeva, B. (2014) ‘Development of alternative forms for care and upbringing of children without parents in Republic of Bulgaria’, Social Education — The Czech journal for socio-educational theory and research, 2 (1), pp. 100–108. [Available online]
Radulova, S. (2021) ‘Foster care in Bulgaria — Challenges For Foster Parents’, KNOWLEDGE – International Journal, 46 (5), pp. 933–938. [Available online]
Tsaneva, E. and Basheva, H. (2019) ‘Adoption from foster care in Bulgaria — latest legal ideas analyzed through some recently collected empirical data’, in Slavkova, M., Maeva, M., Erolova, Y. and Popov, R. (eds.) Between the Worlds: People, Spaces and Rituals. Institute of ethnology and folklore studies with ethnographic museum. Bulgarian Academy of Sciences. Sofia. [Available online]